„Влюбени умират, но не и любов
Приказният и буквално вечен Тадж Махал е доказателството, че любовта не умира и продължава да съществува и след смъртта. Великолепната сграда, извадена сякаш от приказките на 1001 нощ, е мавзолей в град Агра, Индия, построен от моголския владетел Шах Джахан в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал.
И до ден днешен, въпреки нещата, които съврменното строителство може да си позволи, Тадж Махал е смятан за най-бляскавия паметник на моголската архитектура, съчетаваща ислямски, индийски и персийски елементи. През 1983 г. бива включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Въпреки че централната сграда с известния си бял купол е най-популярният образ на Тадж Махал, съоръжението представлява много по-голям комплекс от функционално свързани сгради.
Строителството на „мястото на вечнаталюбов“ започва около 1632 г. и е завършено около 1653 г., като в него участват хиляди строители и занаятчии. Комплексът е изграден под прекия надзор на владетеля от група архитекти, сред които Абделкарим Мамур Хан, Макрамат Хан и Устад Ахмад Лахаури.
Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300, като в ограденото с висока стена пространство освен мавзолеят и джамията са разположени конюшни и ханове за видни гости.
Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 метра, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете ѝ страни. На всеки ъгъл е разположен малък купол, а централният купол, висок 70 метра, наподобява огромна перла – Мохамед описва трона на Аллах като бяла перла, поставена върху четири колони. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни, като стиховете от Корана са съчетани с флорални мотиви.
Портата на комплекса, е висока 30 метра, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през XVIII-и век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре.
Градината (Чар багх) на Тадж Махал, дълга и широка по 300 метра, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки – от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледно подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици.
От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви.
Гробницата е разположена върху платформа, висока 6.7 и 95 метра в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея.
По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 метра, които са леко наклонени навън: при земетресение минаретата е трябвало да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула е изписана по една буква – Р,Х,М,Н – като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах.
Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани – те са били предвидени от Шах Джахан за гробници на членове на императорското семейство, но Аурангзеб пренебрегва волята на баща си. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва (съвременната лампа е дарена от генерал-губернатора на Индия лорд Кързън, тъй като оригиналната е била открадната).
Каква е историята, стояща зад този паметник на любов Когато Мумтаз Махал била на смъртно легло, тя поискала Императора да и обещае четири неща: 1 – да постори Тадж, 2 – да се ожени отново, 3 – да е мил с децата им и 4 – да посещава гробницата на годишнината от смъртта й. Той удържал на първото и второто обещание. Така през 1631 г. започнал строежът на Тадж Махал, който бил завършен цели 22 години по-късно.
По темата
9 неща, които да кажете вместо „обичам те“ЛЮБОПИТНО
Дъщери на руски знаменитости засенчиха по красота холивудските звездиЛЮБОПИТНО
Доказаха го! Любовта е НАРКОТИК!СЕКСТЕМА НА ДЕНЯ
Tags: ВЕЧНА ЛЮБОВ МАВЗОЛЕЙ СГРАДА ТАДЖ МАХАЛ